Тайно решение на Путин от март 2022 г. е позволило задържане без съд на противници на войната

🇷🇺 Руската правозащитна организация „Первый отдел", специализирана в дела, свързани с обвинения в държавна измяна, публикува разкритие за неизвестно досега решение на президента Владимир Путин от 8 март 2022 г., позволило на силовите структури да настаняват руски и чуждестранни граждани в следствени изолатори без решение на съдебен състав. Основанието за задържане е формулирано като „противодействие на специалната военна операция".

Организацията посочва, че е получила данни за решението от документ на Следствения комитет на Руската федерация, издаден в отговор на жалба, в която комитетът не е установил нарушения при такова задържане. Според документа Федералната служба за сигурност (ФСБ) е настанила в следствен изолатор гражданин на Русия, позовавайки се на „решение на президента на Руската федерация от 08.03.2022 г. за организиране на приемането и настаняването на лица, оказващи противодействие на СВО". Срещу задържания дори не е било образувано наказателно производство. Съгласно решението право да отвеждат и настаняват подобни лица имат представители на Въоръжените сили, ФСБ, МВР и Федералната служба за охрана (ФСО).

Следственият комитет се позовава и на „временна инструкция", уреждаща реда на действие на изолаторите в този режим. Нито самото президентско решение, нито инструкцията са публично достъпни в сайта на Кремъл.

Член 22 от Конституцията на Руската федерация изрично постановява, че лишаването от свобода е допустимо единствено със съдебно решение, докато задържане без такова не трябва да надвишава 48 часа. Посоченият механизъм заобикаля тази гаранция чрез закрит президентски акт и вътрешноведомствена инструкция, което създава де факто извънсъдебен режим на изолация за лица, определени като противници на войната.

Разкритието се вписва в установена тенденция на разширяване на репресивния апарат в Русия от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Още през първите седмици след 24 февруари 2022 г. силовите структури задържаха произволно хиляди участници в мирни протести, а до края на годината бяха документирани над 18 900 задържания при демонстрации, според правозащитната организация ОВД-Инфо. На 4 март 2022 г. четири дни преди разкритото президентско решение, Държавната дума прие поправки, които въвеждат до 15 години затвор за разпространение на „умишлено невярна информация" за действията на армията.

През юли 2025 г. Путин подписа закон, който делегира на ФСБ правото да управлява собствени следствени изолатори – правомощие, отнето от службата преди близо две десетилетия и прехвърлено на Министерството на правосъдието. А от 1 април 2026 г. ФСБ има правото да изисква копия на бази данни от банки, корпорации и научни институции без съдебен акт.

Разкритието на „Первый отдел" е поредно красноречиво доказателство, че правната основа за извънсъдебно задържане на вътрешни опоненти е била заложена от самото начало на войната – две седмици след нейното начало, и то с непубличен акт, който не подлежи нито на парламентарен контрол, нито на обществен дебат.

Русия ще защитава гражданите си от международни съдилища с помощта на армията

🇷🇺 Държавната дума на Руската федерация прие на първо четене законопроект, позволяващ употребата на руски войски за защита на руски граждани в чужбина от арест, нареден от международни съдилища. Тази норма може да стане формално основание както за защита на президента Владимир Путин от арести зад граница, така и за изпращането на бойни кораби за охрана на танкери от „сенчестия флот“.

Законопроектът беше внесен от правителството и предлага изменения в законодателството „За гражданството на Руската федерация“ и „За отбраната“, които ще дадат на президента правото да използва въоръжените сили извън пределите на страната. Става дума за случаи, в които решение срещу руски гражданин е било издадено от международен съд, в който Русия не участва. Както гласи документът, войски ще могат да бъдат използвани, ако руснак вече е арестуван, задържан, преследван или е заплашен от други санкции в чужбина – какви точно, не е уточнено.

Защитата на Путин

Авторите на документа, чиито имена не се посочват, не уточняват кои конкретно международни съдебни органи имат предвид. Но съдейки по формулировките в обяснителната записка, законът може да е разчетен за защита от решения на Международния наказателен съд в Хага.

През 2000 г. Русия подписа основополагащия документ на МНС – Римския статут, но така и не го ратифицира. През 2016 г. тя се оттегли от договора, след като МНС призна анексирането на Крим за окупация, а действията на Москва на полуострова и в Донбас – за въоръжен конфликт срещу Украйна. В началото на пълномащабната война в Украйна през февруари 2022 г. МНС призова за незабавното ѝ прекратяване. В средата на март 2023 г. съдът издаде заповед за арест на президента Путин и на комисаря по правата на децата Мария Лвова-Белова. Прокурорът Карим Хан ги обвини във военни престъпления – извеждане на деца от окупираните територии на Украйна.

Адвокат Дмитрий Захватов в разговор с „Вот Так“ предположи, че законът на първо място ще бъде насочен към защитата на Путин и неговите поддръжници, които в чужбина могат да бъдат или вече са заплашени от арест. „Авторите на закона искат сякаш да подчертаят, че в отговор на прилагането на международното наказателно законодателство спрямо едни или други граждани на Русия, могат да бъдат задействани нейните въоръжени сили“, отбеляза Захватов.

Путин стана третият действащ държавен глава, срещу когото МНС издаде заповед за арест, и първият сред лидерите на страни, членуващи в Съвета за сигурност на ООН. Преди него такива заповеди бяха издадени срещу президента на Судан Омар ал-Башир и либийския лидер Муамар Кадафи.

Руските закони за защита на граждани чрез армията

В Русия вече са приети няколко закона, позволяващи на президента да използва армията за защита на руснаци зад граница. В пълномощията на държавния глава изрично е разписано задължението да гарантира сигурността на руските граждани извън пределите на страната, а законът „За отбраната“ позволява използването на армията за тази цел. Това посочват и авторите на документа в пояснителната записка, но добавят, че новата инициатива е развитие на вече наличната норма.

Председателят на комисията по отбрана в Думата Андрей Картополов заяви, че аналогичен законопроект е бил приет в САЩ през 2002 г. по време на войната в Ирак. „Законопроектът ще способства за защитата на правата, свободите и законните интереси на руските граждани и организации от чужди посегателства. Това ще помогне още в борбата с развилнялата се русофобия, която продължава на външната арена“, заяви депутатът. Как точно документът ще помогне в борбата с русофобията и какво точно разбира под това, Картополов не поясни.

Възможна защита на „сенчестия“ флот

Андрей Картополов заяви, че законопроектът трябва да защитава не само гражданите, но и руските компании, въпреки че в самия документ това не се споменава. Юрист по международно право, пожелал анонимност, предположи пред „Вот Так“, че на практика инициативата може да бъде насочена и към защитата на танкерите от руския „сенчест флот“ от задържане от страна на чуждестранни военни. Той смята, че по този начин Москва отговаря на атаките срещу танкери и това е основният смисъл на приемането на документа.

Дмитрий Захватов също допусна, че законът ще позволи разполагането на военнослужещи на танкерите от „сенчестия флот“. „При такива обстоятелства едва ли някоя европейска страна би рискувала да вземе такъв съд на абордаж с цел задържане“, добави адвокатът.

В края на януари 2026 г. европейските страни с излаз на Балтийско и Северно море обявиха „лов“ на нелегални кораби, обслужващи руските икономически интереси. Това решение беше взето от крайбрежните държави на ЕС без участието на Русия, което формално попада под нормите на новия законопроект. Нещо повече, подобни случаи вече се случват на практика. През последните месеци плавателни съдове от „сенчестия флот“ редовно бяха задържани, включително с участието на военни. Освен това британският премиер Кир Стармър даде разрешение на Кралския флот да използва специални части за завземане на кораби в британски води, заподозрени в подпомагане на Русия при заобикаляне на санкциите.

След няколко инцидента в близост до „сенчести“ руски танкери започнаха да се забелязват военни кораби на ВМФ на Русия. Така в сряда, 8 април, руските танкери Universal и Enigma бяха ескортирани по време на транзит през Ламанша от фрегатата на Черноморския флот „Адмирал Григорович“. След това в обратна посока минаха още два съда от „сенчестия флот“.

Фактът, че руски военни кораби вече съпровождат „сенчестия флот“, е потвърден от помощника на президента и бивш шеф на ФСБ Николай Патрушев. По думите му САЩ, Великобритания, Франция и съюзниците се опитват да наложат контрол над ключови морски пътища, които Русия използва за външна търговия. „В случай на нужда ще се провеждат и други мероприятия за осигуряване на безопасността на корабоплаването и защита на националните интереси в международни води“, добави помощникът на президента.

Руски депутат иска бомбардировки срещу пристанищата на България и Румъния в Черно море.

🇷🇺⚔️🇧🇬 Руската армия да започне бомбардировки срещу пристанищната инфраструктура в България и Румъния, през която Украйна получава компоненти за безпилотни летателни апарати. Това предлага Алексей Журавльов, първи заместник-председател на комисията по отбраната в Държавната дума на Руската федерация.

Алексей Журавльов призова за бомбардиране на пристанищната инфраструктура, през която Украйна получава компоненти за безпилотни летателни апарати, и за разрушаване на железопътната линия от полския град Жешув – основен логистичен възел на НАТО за доставки на военна помощ за Киев.

В изявление пред Лента.ру депутатът посочи два маршрута, по които се осъществява снабдяването на Украйна – морски, от Румъния и България през украинските черноморски пристанища, и сухопътен, през Полша. „Ако се бомбардира пристанищната инфраструктура и се разруши железопътната линия от Жешув, в природата повече няма да съществуват никакви псевдоукраински дронове", заяви Журавльов.

Изявлението идва на фона на безпрецедентна поредица от успешни удари на украински дронове по двете най-големи руски петролни пристанища във Финския залив – Уст-Луга и Приморск в Ленинградска област. Между 22 и 31 март Уст-Луга беше атакувано поне пет пъти, а Приморск – най-малко три пъти в рамките на пет дни. Износът на петрол от двете пристанища беше временно преустановен. Заедно те обработват около 2 милиона барела руски суров петрол дневно, а ударите са повредили осем резервоара за нефтопродукти в Уст-Луга – приблизително една четвърт от общия капацитет на терминала (US News).

Журавльов обоснова позицията си с твърдението, че Украйна не притежава собствени технологии и всички средства за поразяване получава от чужбина. По думите му търсенето и унищожаването на производствени мощности е безсмислено, тъй като безпилотници в момента се сглобяват дори от пенсионери в мазетата на обикновени жилищни сгради. По-рано разработчикът на БПЛА и участник в руската военна операция Андрей Беднарски изрази сходна оценка – че единственият ефективен подход е унищожаването на наличните в Киев средства за нападение и разрушаването на логистичната верига на противника.

Думите на Журавльов са показателни, доколкото посочва открито превъзходството на инфраструктурата на две държави – членки на НАТО. Жешув функционира като основен транзитен възел за западна военна помощ за Украйна – през 2025 г. само с логистичните структури на НАТО са доставени около 220 000 тона военна помощ, включваща оръжия и боеприпаси, прехвърлени с близо 9000 камиона, 1800 жп вагона и близо 500 полета на стратегическата авиация, според данни, обобщени от Euromaidan Press. Летището в Жешув се счита за един от най-защитените обекти в Европа, охраняван от американски и германски системи Patriot, норвежки NASAMS и изтребители F-35. През януари 2026 г. стартира и втори логистичен център в Румъния, предназначен да удвои обема на транзитна военна помощ за Украйна.

Допълнителен контекст придава подписаното на 30 март 2026 г. 10-годишно споразумение за двустранно сътрудничество в отбраната между Украйна и България, обхващащо съвместно производство на дронове и боеприпаси (Euronews). Споразумението предвижда кооперация в разузнаването, противодействието на хибридни заплахи и укрепването на сигурността в Черноморския регион. Според правителствени данни близо 4% от БВП на България идва от отбранителната индустрия, която бележи ръст след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. Споразумението предизвика критики от проруски настроени среди в България (Balkan Insight).

Изказването на Журавльов няма статут на официална политика на Москва, но отразява засилващата се реторика сред руски законодатели за разширяване на обхвата на военните действия отвъд украинската територия. В практически план евентуални удари по инфраструктура на държави от НАТО биха задействали член 5 от Северноатлантическия договор за колективна отбрана, което обяснява защо подобни призиви остават в полето на политическата риторика, а не на оперативното планиране.

Провалът на руската ПВО: Москва призна за безсилие в лицето на украински дронове

🇷🇺 Депутатът от Държавната дума Андрей Гурульов заяви пред местни медии, че на армията ѝ липсват нужните средства за противовъздушна отбрана, за да създаде непрекъснат щит срещу кампанията на Украйна за нанасяне на удари в дълбочина.

В отговор на предупреждения, направени от ръководителя на Съвета за сигурност Сергей Шойгу, че ударите на украинските дронове вече могат да достигнат отвъд Урал, Гурульов директно заяви, че силите са твърде разпръснати, за да покрият всичко.

Вместо цялостна отбрана, командирите са принудени избирателно да защитават само големите градове, регионалните столици и критичната инфраструктура като електрически централи, военно производство и ключови мостове, отбелязва The Moscow Times.

Признанието идва в момент, когато украинските удари по руския горивно-енергиен комплекс продължават да ескалират. По данни на Министерство на отбраната на Руската федерация, украинските дронове, които са били изстреляни в руското въздушно пространство, са скочили до близо 4300 на месечно към декември.

Въпреки че министърът на отбраната Андрей Белоусов наскоро обяви невероятните 97% успеваемост при прехващане на въздушни заплахи, Шойгу директно противоречи на официалния оптимизъм, твърдейки, че съвършенството на украинските дронове означава, че „нито един регион на Русия не може да се чувства в безопасност“.

Подчертавайки нарастващото отчаяние в руските военни среди, Сергей Хатилев, бивш командир на зенитно-ракетни войски, наскоро предложи въвеждането на „режим на тока“ в големите градове по модел на Втората световна война. Хатилев твърди, че потапянето на градските центрове в мрак през нощта и повсеместното заглушаване на радиочестотния спектър, е крайно необходимо за нарушаване на навигационните системи на украинските дронове.

Руското военно ръководство изпитва безпрецедентни трудности да поддържа кохерентен ПВО чадър над своята необятна територия, особено откакто украинските далекобойни удари се превърнаха в ежедневие през последните месеци.

След месеци на удари по рафинерии и заводи, Киев успешно проби в недосегаемото дотогава индустриално ядро отвъд Урал. В момента, докато Кремъл изтегля батареи от фронта, за да брани Москва и Екатеринбург, системното разрушаване на руския енергиен сектор вече е нанесло загуби за над 12 милиарда долара.

Въпреки твърденията за висок процент прехващания, неспособността за защита на стратегически активи в тила принуди Кремъл да обмисля отчаяни мерки като камиони с картечници и затъмнения на градовете, за да защити критичната инфраструктура.

Путин нареди на ФСБ да пази предстоящите избори в Русия, засилва политическия контрол

🇷🇺🗳️ Руският президент Владимир Путин официално инструктира Федералната служба за сигурност (ФСБ) да гарантира „суверенитета“ на предстоящите избори за Държавната дума, насрочени за септември.

Според Службата за външно разузнаване на Украйна (СВРУ) от 25 февруари, този ход дава на службите за сигурност правомощия да „прочистят“ политическия пейзаж и да потушат всяка опозиция.

По време на среща с ФСБ Путин призова ведомството да засили контрола върху изборния процес, подчертавайки нуждата от тясна координация между ФСБ, Министерството на отбраната и Росгвардия за справяне с вътрешните заплахи.

„На апарата за сигурност е даден картбланш за потискане на всяко инакомислие преди изборите за Думата“, сочи анализ на служители на СВРУ, които посочват, че под термина „защита на суверенитета“ се цели създаването на условия, при които изходът от изборите да бъде решен дълго преди самото гласуване.

„Путин традиционно приписа ръста на 'престъпленията, свързани с тероризъм' на Киев и неговите 'чуждестранни куратори' – формулировка, толкова широка, че може да бъде приложена към всеки неудобен инцидент на руска територия“, добавиха от разузнавателната служба.

Освен върху политическия натиск, Путин се фокусира и върху киберзаплахите и предизвикателствата в сектора на отбранителните поръчки, което според експерти отразява напрежението в руската икономика поради проточилата се война.

В същото време властите обмислят възможността да не допускат Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) до наблюдение на изборите в страната. Предложението направи Ела Памфилова, ръководител на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Памфилова използва случая, за да критикува Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) към ОССЕ, която отговаря за надзора на изборите.

„Защо са ни те? Защо изобщо правим вноски? Те изобщо не защитават нашите права. Не защитават правата на журналистите, не защитават правата в нито една област, включително и изборните права“, заяви тя.

Описвайки СДИПЧ като „напълно затворена“ и „недемократична“ организация, Памфилова заяви, че Русия дава легитимност на нейните доклади само чрез самото си участие в процеса.

„Техните заключения, продиктувани от техните, извинете ме, господари – в зависимост от това дали една страна е послушна или не – напълно противоречат на оценките на наблюдателите, включително нашите[…] Вярвам, че тази организация напълно се е дискредитирала“, отбеляза тя.

По-рано Русия засили своята кампания за дезинформация, насочена към молдовските общности в цяла Европа, в навечерието на изборите в страната през септември 2025 г.

Казахстан наложи забрана за влизане в страната на четирима руски депутати.

🇰🇿⚔️🇷🇺 Казахстан наложи официална забрана за влизане в страната на четирима депутати от Държавната дума на Руската федерация, както и на един бивш депутат. Това съобщи руската служба на Deutsche Welle, позовавайки се на правителствен източник.

Съобщава се, че лицата са попаднали в черния списък заради публични изказвания, съдържащи обидни и враждебни коментари, насочени към Казахстан и неговото политическо ръководство.

В черния списък попадат заместник-председателят на Държавната дума Пьотър Толстой, първият заместник-председател на Комисията по международни отношения Вячеслав Никонов, депутатите от управляващата партия „Единна Русия“ Евгений Фьодоров и Константин Затулин и председателят на Федералната агенция по въпросите на ОНД (Россътрудничество) Евгений Примаков.

Толстой заяви, че Казахстан може да се окаже „следващият проблем“ на Москва след Украйна, след което нарече столицата Алмати „Верни, град, построен от руснаци“ и обвини страната, че се опитва „измисли своя собствена история“, за да се дистанцира от Русия.

Вячеслав Никонов заяви по руската държавна телевизия, че „Казахстан просто не съществува“ и определи съвременната му територия като „подарък от Русия и СССР“.

Евгений Фьодоров подкрепи мнението на Никонов и заяви, че Русия има право да поиска връщането на определени територии от Казахстан.

В края на април политическият анализатор Андрей Грозин също получи отказ да влезе в Казахстан. Той научи за забраната чак при пристигането си на паспортния контрол в Астана, където е планирал да присъства на конференция. Не беше посочена официална причина.

Депутати от опозиционна партия призоваха Белоусов да спре изпращането на наборници към фронта в Курска област.

Руски наборници, призовани за военна служба, се строяват преди да се отправят от наборния център към своите гарнизони, на фона на продължаващия руско-украински конфликт, Батайск, Ростовска област, 16 май 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Sergey Pivovarov

🇷🇺 Депутати от руската опозиционна партия Яблоко призоваха Министерството на отбраната на страната да преустанови разполагането на наборници в зоната на активни бойни действия в Курска област. Призивът идва на фона на продължаващите близо месец опити на руската армия да отблъсне атаката.

„Редица медийни съобщения свидетелстват, че наборници са участвали в боевете при нахлуването на украинските въоръжени сили в района на Курск“, пише Александър Шишлов в писмо, адресирано до руския министър на отбраната Андрей Белоусов. Шишлов е водач на партийната фракция на „Яблоко“ в законодателното събрание на Санкт Петербург.

В писмото той призовава Белоусов да потвърди дали тези доклади отговарят на истината и да „вземе мерки“ срещу по-нататъшното разполагане на наборници „на фронтовата линия в Курска област“.

Наборни войници бяха изпратени в пограничните региони на Русия, включително Курск, в началото на пълномащабната инвазия на Москва в Украйна, започнала в края на февруари 2022 г. Групи от съпруги и майки се опитаха да окажат натиск върху правителството срещу разполагането им на бойното поле на фона на съобщенията за наборници, намерили смъртта си в бойните действия, въпреки уверението на президента Владимир Путин, че подобно нещо няма да бъде допуснато.

Кремъл отхвърли съобщенията за изпращане на наборници на бойното поле като „абсолютно изкривяване на реалността“. В същото време обаче независимото издание The Moscow Times успя да говори с осем руски наборници, които са държани като военнопленници в украински затвор.

Някои от военнослужещите, заловени по време на украинската офанзива в Курска област, бяха освободени при руско-украинска размяна на военнопленници, състояла се през уикенда.

Редица високопоставени членове на партията „Яблоко“ открито призоваха за прекратяване на огъня във войната срещу Украйна. На миналогодишните регионални избори кандидатите от партията взеха участие с платформа за мир.

Избирателните власти в Санкт Петербург наскоро забраниха на всичките 83 кандидати от листата на „Яблоко“ да се кандидатират за местни длъжности на общинските избори в града, които ще бъдат проведени следващата седмица.

Руските военни са изправени пред потенциална забрана за смартфони

Подразделения от 49-та общовойскова армия на Южния военен окръг по време на тактически учения в Карачаево-Черкезия, 7 февруари 2022 г.
📸 Снимка: Минобороны России

🇷🇺📵 Долната камара на Държавната дума на Руската федерация предложи нов законопроект, според който носенето на електронни устройства от военнослужещи в зоната на активни бойни действия в Украйна ще се категоризира като „тежко дисциплинарно нарушение“.

Комисията по отбрана на Държавната дума подкрепи тези поправки, които, ако бъдат приети, ще доведат до налагането на дисциплинарен арест за период от 10 дни на руски военнослужещи, за които бъде установено, че нарушават забраната.

Предложението предизвика сериозна реакция сред руските военни блогъри. Много от тях твърдят, че електронните джаджи играят решаваща роля на бойното поле, въпреки свързаните с тях рискове.

„Сега господата депутати, които всички ние избрахме, искат да започнат да наказват телефоните във война, които буквално играят една от решаващите роли там, без нюансите“, отбеляза един блогър, изразявайки разочарование от потенциалните нови правила.

Руските законодатели заявиха, че електронните устройства, включително смартфоните, могат да бъдат използвани за събиране на разузнавателна информация от силите на противника, разкривайки местоположението и движението на войските. Руската армия е изправена пред предизвикателства при поддържането на оперативната сигурност със случаи, в които използването на смарт устройства е довело до компрометиране на чувствителна информация.

Новите дисциплинарни мерки се разглеждат като опит за ограничаване на тези рискове с налагането на по-строг контрол върху използването на този вид устройства сред военния персонал. Въпреки това, необходимостта от електронни устройства за комуникация и координация в условията на съвременната война допълнително усложнява проблема.

Военни експерти и анализатори отбелязват, че докато забраната има за цел да подобри сигурността, тя също така поставя редица практически предизвикателства. „Балансирането на оперативната сигурност с необходимостта от ефективна комуникация и споделяне на информация в реално време на бойното поле е сложен въпрос“, отбеляза военни анализатори, запознати със ситуацията.

Бивш главнокомандващ на въздушно-десантни войски: Руската армия е заприличала на партизански отряд.

🇷🇺🪖 В неотдавнашно обръщение към Държавната дума на Руската федерация, бившият командир на Въздушно-десантни войски Владимир Шаманов разкритикува остро качеството на доставките към сражаващите се на фронта военнослужещи от руската армия.

Той сравни текущото състояние на въоръжените сили с това на партизански отряд поради лошото качество на издаваната екипировка, което принуждава войниците да купуват собствена екипировка.

Шаманов, който в момента заема длъжността на заместник-председател на Комисията за развитие на гражданското общество, обществените и религиозните сдружения, подчерта тежката ситуация, пред която са изправени военнослужещите.

Тези, които са били на фронтовата линия, знаят, че днешната армия прилича на партизански отряд. Оборудва се със собствени средства и с подкрепата на близки, тъй като качеството на издадената екипировка не подлежи на оценка.

Той насочи критиките си и към генералите, като ги нарече „различна армия“, която е добре облечена и екипирана.

„Обикновеният войник няма достъп до шивашките ателиета, където те се екипират. Ако ги бяхме съблякли, щяхме да видим какво действително носят. Когато започнат да купуват всичко със собствените си пари, а не с народни, тогава ще оборудваме армията си както трябва“, заяви той.

„Така че спрете да се заблуждавате. Трябва да се заемем и Бог да пази Белоусов, защото той вече направи първите си стъпки. И има нужда от помощ. Докато не помогнем на нашата армия, докато не й окажем всякаква помощ, докато не обединим обществото за решаване на главната задача под формата на постигане на Победа, всичко останало ще бъде празни приказки. Затова трябва да съберем волята си в юмрук, да преброим всичките си ресурси и да ги насочим към постигане на победа“, категоричен бе Шаманов, завършвайки своята реч от парламентарната трибуна с

Армията ще победи, Русия ще победи!

Визитка

Владимир Шаманов притежава забележителна военна и политическа кариера. През 90-те години той командва група войски на Министерството на отбраната в Чечня, а от 1999 до 2000 г. ръководи 58-ма общовойскова армия, спечелвайки званието „Герой на Русия“.

През 2000 г. е избран за губернатор на Уляновска област – длъжност, която заема до ноември 2004 г., когато е назначен за помощник на министър-председателя. През март 2006 г. напуска и тази длъжност, а през 2009 г. е назначен за главнокомандващ на въздушно-десантните войски на Руската федерация. През 2012 г. е повишен в чин генерал-полковник.

През 2016 г. Шаманов се оттегля от активна военна служба, след като е избран за депутат от Държавната дума.

Руски депутат съобщи за "огромен брой пленници" от Самарска област

📸 Снимка: Дмитрий Духанин, Коммерсант

Депутатът от Държавната дума на Руската федерация Александър Хинштейн публикува в канала си в Telegram видеообръщение на предполагаеми руски военнопленници от Самарска област до областния управител Дмитрий Азаров.

„Получих огромен брой съобщения за жители на района на Самара, които са били заловени от украинци. Някои от тях са били в плен от три години“, пише Александър Хинштейн.

Парламентаристът се обърна към ръководството на руското министерство на отбраната и комисаря по правата на човека „с молба за съдействие за бързото освобождаване на бойците“.

Във видеото мъжете молят Дмитрий Азаров „да помогне за бързото освобождаване от плен“. Според един от затворниците много от тях са с наранявания с различна степен на тежест.

„Бих искал да помоля това да бъде предадено на властите, така че всичко това да допринесе за нашето освобождение“, казва мъжът пред камерата. Друг военнопленник каза, че на мнозина им липсва крайник и не са били разменяни дълго време.

Източник: Комерсант

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube

Путин подписа закона за конфискация на имуществото на осъдените за дискредитиране на руската армия

Путин на събрание на Държавния съвет на Руската федерация. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Руският президент Владимир Путин днес подписа закона, който ще позволи на властите да конфискуват пари, ценности и други активи на хора, осъдени за разпространение на "умишлено невярна информация" за армията на страната, предаде Асошиейтед прес.

Законопроектът беше прокаран в двете камари на руския парламент и бе единодушно одобрен от горната - Съвета на федерацията - миналата седмица.

Мярката предвижда по-строги наказания за "предателите, които хвърлят кал върху нашата страна и нашите войски" и ще "лиши тези негодници от почетни звания, ще конфискува техните активи, пари и други ценности", заяви председателят на Държавната дума (долната камара) Вячеслав Володин.

Руските власти използват съществуващия закон срещу "дискредитирането" на армията, който обхваща нарушения като "оправдаване на тероризма" и разпространяване на "фалшиви новини" за въоръжените сили, за да заглушат критиците на Путин, отбелязва АП. Множество активисти, блогъри и обикновени руснаци получиха дълги присъди в затвора.

Новият закон за конфискацията ще се прилага и за тези, които са осъдени за публично подстрекаване към "екстремистки дейности" и призоваване към действия, които вредят на държавната сигурност или "дискредитират" въоръжените сили. Дискредитирането на руските военни стана престъпление по силата на закон, приет като част от мащабни правителствени репресии срещу инакомислието, след като Москва изпрати войски в Украйна през февруари 2022 г.

Източник: Mediapool.bg