Руски региони таксуват бизнеса по 100 хиляди рубли за неизпратен войник.

🇷🇺💰 Руските региони започнаха да събират данък от предприятията за правото да не изпращат свои работници на бойното поле в Украйна. Това става ясно от вътрешен документ от Муйския район на Република Бурятия, озаглавен „План за подбор на кандидати за военна служба по договор“, който задължава всяко предприятие да осигури конкретен брой хора за фронта, а квотата се изчислява спрямо общия щат и броя на мъжете на възраст между 20 и 60 години. Работодател, който не иска да изпрати свои служители, може да ги откупи: сключва договор за „подбор на кандидати за СВО“ срещу 100 000 рубли (около 1100 долара) на човек.

Числата в самия план показват колко сериозна е пропастта между търсене и предлагане. През 2025 г. предприятията в Муйския район е трябвало да изпратят 37 души, но договор подписват едва 13. Въпреки това за 2026 г. квотата е вдигната на 61 – почти двойно повече спрямо неизпълнената година преди това. Това видимо разминаване издава логиката на цялата система: бройката не отразява колко хора реално са склонни да заминат, а се спуска отгоре като план, който фирмите са задължени да покрият. По думите на източник, близък до администрацията на републиката, схемата действа не само в Бурятия, а в цяла Русия – централната власт задава квоти, а местните власти разпределят задълженията по предприятия.

Наличието на този механизъм е потвърдено и от предприемач от Сибир. По думите му, първоначално от него са изисквали да праща на фронта по двама души месечно, заплашвайки го с проверки в случай на отказ. Сега вместо това го карат да плаща по 450 000 рубли (близо 5000 долара) за всеки „недостигащ“ войник по договор. Разликата между обявените 100 000 в бурятския документ и наложените 450 000 в Сибир очертава не фиксирана такса, а същински пазар за откупуване, чиято цена нараства паралелно с натиска върху местната власт да изпълни норматива.

Изискванията не подминават и държавния сектор. Районните болници в Бурятия са длъжни да отделят по двама медици за фронта, въпреки че републиката вече страда от сериозен недостиг на лекари. Планът за набиране на хора тежи еднакво за частни фирми и бюджетни учреждения, без да отчита дали изтеглянето на кадри няма да срине самите услуги, които институцията трябва да предоставя.

Картината се усложнява още повече от вътрешната конкуренция между отделни региони. Потенциалните „доброволци“ често биват примамвани от други области, които предлагат по-високи еднократни премии за сключване на договор. Така един и същ непрекъснато свиващ се резерв от хора се дели между руските региони, всеки от които гони собствена квота. „За ръководителите на районите неизпълнението на плана е огромен проблем“, обобщава източникът. Именно страхът от наказания, а не наличието на желаещи, пренася натиска надолу по веригата – чак до счетоводството на всяко отделно предприятие.

Случаят в Бурятия не е изолиран случай на престараване от местното ръководство. Още към края на март губернаторът на Рязанска област Павел Малков подписа наредба, която за първи път открито задължава бизнеса да „подбира кандидати“ за армията. В сила от 20 март до 20 септември 2026 г. тя определя квоти спрямо размера на фирмата: двама кандидати за предприятия с личен състав от 150 до 300 души, трима за тези с 300 до 500, и петима за по-големите от това. Мярката предизвика рядка публична критика дори в Държавната дума, където депутатът Андрей Колесник възрази, че договорната служба трябва да остане доброволна: „Не сме в Съветския съюз, че да раздаваме нормативи по списък.“ Спускането на конкретни квоти към работодателите – оформено ту като губернаторски указ, ту като разпределителен план на ниво райони – вече е утвърдена административна практика, а не еднократно хрумване.

Зад тази административна принуда стои съвсем ясен дефицит. По данни на независимите журналисти от „Верстка“, притокът на нови договорни войници, мотивирани с огромен финансов бонус от Министерство на отбраната, намалява. През първото тримесечие на 2026 г. той е спаднал до 800-1000 души дневно – с 20% под същия период на предходната година. Според оценки на западни разузнавания, този темп вече не може да покрие загубите на фронтовата линия. Спадът е видим дори в столицата: месечният приток в Москва се е свил от 1708 души през април на 1378 през май. Данните на „Верстка“ и тези на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) съвпадат изцяло. Дневният темп, отчетен от руските разследващи журналисти, се равнява на около 27 000 души месечно – точно колкото изчислява и CSIS в своя анализ Russian Blood and Treasure. Срещу тази бройка институтът поставя от 30 000 до 34 000 руски загуби месечно през 2026 г. Това значи, че набирането на войници вече изостава от разхода на човешки ресурс с няколко хиляди души месечно. На годишна база Русия успява да привлече около 320 000 души срещу близо 400 000 изведени от строя.

Кумулативната сметка обяснява защо пропастта зейва все по-широко. CSIS оценява, че от февруари 2022 г. до юни 2026 г. руската армия е понесла около 1,4 млн загуби (убити, ранени и безследно изчезнали), от които до 450 000 убити. За сравнение: изчисленията сочат, че руските жертви надхвърлят 4 пъти всички военни загуби на САЩ от Втората световна война насам и са близо 9 пъти повече от съветските и руските загуби за същия следвоенен период. Съотношението на загубите между двете воюващи страни, което се задържаше около 2:1 до 3:1 дълго време, през първата половина на 2026 г. е скочило до близо 8:1 в полза на Украйна. Институтът отдава този резултат преди всичко на масираната украинска кампания с дронове, включително такива с изкуствен интелект, насочени към настъпващата руска пехота. Колкото по-висока е човешката цена за всеки метър напредък, толкова по-бързо се изпразва кадровият резерв, който дори милионните бонуси вече не могат да попълнят.

Принудата над бизнеса не означава промяна в намеренията на Кремъл, който засега не е обявявал нова обща мобилизация и запазва настъпателния си темп в Донбас, където след превземането на Покровск в началото на 2026 г. руските части продължават да атакуват, макар и без особени успехи. Схемата обаче разкрива сериозен натиск върху способността да осигурява жива сила. Задължаването на предприятия с квоти е ходът, към който машината прибягва, когато платеният доброволец престане да покрива загубите. Вдигнатата квота на Муйския район – 61 души при неизпълнени 37 – не е реална прогноза, а тежест, която се налага върху изчерпан демографски ресурс. Разликата между двете числа се компенсира чрез откуп или наказателни проверки. Тази принуда носи и своята тежка икономическа цена: изтеглят се подготвени и квалифицирани кадри от производството и лекари от болниците, а откупът се превръща във фактически военен данък. Това на практика удря по тила и икономиката, върху която се крепи самата война.

Официалната версия, разбира се, дава кореннно различен прочит на ситуацията. Думите на Колесник, че има достатъчно доброволци и обща мобилизация не е необходима, се опитва да представи тази принуда като прекомерно усърдие на отделни чиновници, а не като симптом на остър дефицит. Тази теза би била защитима, ако разполагахме единствено с докладите за административен натиск. Но анализите на CSIS и данните на „Верстка“, събрани по напълно независим път, доказват наличието на реален проблем, поради което удобното обяснение за „ревностните губернатори срещу спокойния център“ просто се срива пред суровата статистика.

Засега таксуването на бизнеса за всеки неизпратен на фронта човек остава най-видимият белег на един модел за попълване на армията, който издържа все по-трудно на война, чиято колосална човешка цена вече надхвърля броя на хората, готови да я платят.

Песков нарича „спецоперацията“ война – Киев вижда подготовка за мобилизация

🇷🇺📢🇺🇦 Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков започна публично да нарича войната в Украйна като „война“, а не „специална военна операция“ – терминът, който Кремъл наложи и удържа от февруари 2022 г. насам.

В серия от интервюта в началото на юли, сред които разговор с швейцарското издание „Велтвохе“, Песков заяви, че „всичко започна като специална военна операция, но се превърна в истинска война“, и прехвърли вината върху Запада: конфликтът продължавал като война, „защото зад Киев стоят и Берлин, и Париж, и Хага, и Осло, и за съжаление Вашингтон“. Смяната на термина, незначителна на пръв поглед, не убягна на украинските служби, които я разчетоха като сигнал, а не като хрумване.

Значението ѝ личи най-добре на фона на онова, което самата дума значеше досега в Русия. „Специалната военна операция“ не беше просто евфемизъм, а правна конструкция: няколко дни след нахлуването, на 4 март 2022 г. Държавната дума прие Федерален закон № 32, въвел наказателни състави за „дискредитация“ на армията (чл. 280.3) и „неверни сведения“ за нейните действия (чл. 207.3). На практика назоваването на войната като такава можеше да доведе до дело и затвор – и водеше, срещу журналисти, свещеници и хора с надписи по снега. Затова когато официалният говорител на Кремъл изрича публично забранената дума, промяната не е само стилистична. Държавата, която наказваше за думата „война“, сега я поставя в устата на висшия си говорител.

Ръководителят на Център за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана Андрий Коваленко определи преминаването от „спецоперация“ към „война“ като целенасочена информационна подготовка. В публикация в „Телеграм“ на 11 юли той написа, че Песков „последователно започна да говори вместо СВО за пълномащабна война“, и че това е „умишлена информационна подготовка на населението на Русия за мобилизацията, която обмисля за есента“. Заедно с мобилизацията, предупреди Коваленко, биха дошли и допълнителни вътрешни ограничения – сред тях забрана за напускане на страната. Той призова руснаците да заминат отсега и заяви, че руският войник на фронта „живее от 15 до 30 минути“.

Същият извод обаче, че нова вълна се готви след изборите, идва и от руски разследващи издания, които нямат интерес да плашат руснаците в полза на Киев. „Медуза“ съобщи още на 24 юни, позовавайки се на източници, близки до Кремъл и ФСБ и блока за вътрешна политика на Кремъл, че властите отново обсъждат мобилизация след насрочените за септември избори за Държавна дума, както и че „нещо може да започне“ още през октомври. The Moscow Times и разследващите „Вьорстка“ и „Важни истории“ описаха подготовка на полигони за ускорено обучение на десетки хиляди души от октомври нататък; според украински оценки горната граница достига 300 000, но по-твърди са сведенията за десетки хиляди. Зад въпросните планове стои един суров факт – доброволците пресъхват. Договорното привличане е паднало до 800–1000 души на ден през първото тримесечие, докато в Москва е наполовина по-малко от година по-рано: 1378 подписани договора през май срещу около 2400 година по-рано. Мобилизиран войник описа своята част като на 40% от състава, а новите попълнения са негодни за бой. Оттам и фразата, с която мнозина обобщават кризата: хората свършиха.

Дали вълната ще дойде и в каква форма остава неясно. Руски и украински източници се обединяват около твърдението, че някакво разширяване на набора след 20 септември е вероятно; открито обявена всеобща мобилизация е по-съмнителна, защото носи политическата цена, която Кремъл плати скъпо през есента на 2022 г. и оттогава внимателно избягва. По-реалистичен изглежда административният вариант: тихомълком, електронни повиквателни с автоматична забрана за пътуване, целогодишен наборен режим, обучение на полигони. Той постига същото, без думата „мобилизация“ да прозвучи от трибуна. В тази логика се вписва и въпросът, поставен от руското издание „Новая газета“: дали наричането на конфликта „война“ не е пробен камък преди въвеждане на военно положение – правен режим, който отваря вратата към правомощия за мобилизация, ограничения за излизане и стопански контрол. Въпреки това открито военно положение остава малко вероятно в близките седмици предвид икономическата и социалната цена.

Предупрежденията за нова руска вълна не са отскоро. Още на 27 май украинският президент Володимир Зеленски заяви, че се готви допълнителна мобилизация „най-малко от десетки хиляди“ души, с които да се увеличи окупационния контингент – оценка, докладвана на щабен брифинг от генерал Олександр Сирски и началника на Генералния щаб Андрий Гнатов. Тогавашната прогноза и днешната смяна на реториката са две точки от една линия.

Депутат в руската Дума обяви изтреблението на до половин Украйна за приемливо

🇷🇺 Алексей Журавльов, народен представител от Държавната дума и зам.-председател на Комитета по отбрана, заяви, че унищожаването на до половината население на Украйна е приемлива цена за изкореняване на „нацизма“. Председателят на партия „Родина“ изрече това по време на разговор с адвоката и блогър Иван Миронов.

Запитан колко „нацисти“ има днес в Украйна, Журавльов оцени техния дял като нараснал от някогашните 2 до около 20-30%. А на въпроса дали всички те трябва да бъдат ликвидирани, той отговори, че така е за предпочитане: „Всички нацисти трябва да бъдат унищожени. Всички до един. Разбирате ли, ако те са 50, дори 50% трябва да бъдат унищожени. За да я няма тази зараза, за да не ни застрашава никой.“

Критерият, предложен от депутата за разпознаване на „нациста“, беше сведено до един-единствен белег – оръжието. „Ако има автомат – да, трябва да бъде унищожен. Защо да го разграничаваш? Видиш ли го, убий го“, уточни Журавльов, който очевидно не прави разлика между военен и всеки, у когото се намери пушка. А самата аритметика на процентите издава, че числото не почиват на никаква обективна реалност: 2% набъбнали до 20-30%, не измерват реални неонацисти, а вероятно очертават променлива величина, която се разширява дотам, докъдето стигне съпротивата срещу империалистките амбиции на Кремъл.

Журавльов е депутат от 2011 г. и вече над десетилетие е лицето на партия „Родина“; Европейският съюз и Обединеното кралство го подложиха на санкции през февруари и март 2022 г. Но в руската политология той се описва не като носител на държавна линия, а като професионален провокатор – „специалист по дим и огледала“, по думите на анализатора Абас Галямов, човек без реална тежест в писането на закони, чиято същинска трибуна е телевизионното студио, не пленарната зала. Изявлението срещу украинците не изниква в празно поле. През декември 2021 г. Журавльов призова в ефир за отвличането на американски конгресмен заради подкрепата му за въоръжаването на Киев; през януари 2022 г. отправи предложение Русия да разположи ядрено оръжие в Куба и Венецуела; през април заплаши, че Москва може да изтрие Германия, Франция и Обединеното кралство „за по-малко от 200 секунди“, и повтори заканата, след като му напомниха, че Лондон също притежава ядрен арсенал.

Няколко месеца по-късно в ефира на предаването „60 минути“ по държавния канал „Русия-1“ той изкрещя закана да убие германски военен кореспондент на живо: „Ще дойдем и ще ви избием всичките“, защото в студиото излъчиха репортаж на германска медия, чиито журналисти възразиха, че руската пропаганда ги нарича „нацисти“; дори един от водещите се опита да го възпре. Именно този случай е единственият, при който му беше направен лек упрек – собствената му фракция обяви изказването му за „лично мнение“, но чак след като международните медии оповестиха случая – в момент, деликатен за отношенията с Берлин. Границата, отвъд която провокациите стават неудобни, се води не от общочовешки принципи, а напротив – от интереса на текущия политически елит.

Журавльов не отговорен фактор в руската политика, но е инструмент, използван за послания към руската вътрешна аудитория. Механизмът, който го захранва, е системното предефиниране на „нацизма“ в руска държавна реч. Терминът отдавна не се отнася до крайната идеология в Европа на 30-те години на ХХ век. Кремъл го прикача към всеки, който отстоява съществуването на Украйна като отделна от Русия държава, който държи на украинския език и култура или настоява за европейска посока на страната.

„Денацификацията“ беше обявена за официална цел на самото нахлуване още в първия му ден, а оттогава съдържанието на тази дума се разтяга дотам, докъдето потрябва жертва. Колективната памет за Втората световна война се впряга така, че една агресивна война, започната вероломно без никакъв повод, да бъде представяна като продължение на отбраната срещу Нацистка Германия, а всеки, който ѝ се съпротивлява, да бъде лишен от човешки образ. В тази рамка „процентът нацисти“ може да расте безкрайно, тъй като не брои хората и техните идеологически нагласи, а раздава разрешително спрямо всеки нежелан. Смисълът от изричането на подобно нещо по телевизията не е военен, а възпитателен: то кара вътрешната публика да приема изтреблението или депортацията на цял един народ като нещо нормално, а дори необходимо – като мярка за собствената ѝ сигурност.

Погледнато през международното право, публичното застъпничество за унищожаването на част от една национална група заради принадлежност попада в онова, което Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид описва в своя член III като пряко и публично подбуждане към извършване на геноцид – състав, наказуем сам по себе си, независимо дали е последвало действие, и отнесен в член II именно към намерението да се унищожи, изцяло или отчасти, една национална група. Това не е съдебна квалификация, а начин да се разчете защо институции, които документират реториката около войната, сред тях Институтът за изследване на войната (ISW), следят подобни изявления не като ексцентричност на отделен политик, а като податка за модел.

А моделът е същината. Онова, което дели езика на провокатора от езика на политиката, не е нито постът на говорещия, нито колко ожесточени са думите, които изрича, а дали някой бива държан да отговаря за тях. Досегашната следа – безкрайната история на екстремни изявления от Журавльов и мнозина негови колеги, минали без никакви последствия – сочи, че в Русия се гледа на призиви за геноцид като на нещо нормално.

Руски депутат: „Войниците ни воюват срещу роботи“.

🇷🇺 Валерий Гартунг, председател на Комисията по защита на конкуренцията към Държавната дума на Руската федерация, употреби нецензурна дума, докато описваше нарастващия дефицит на федералния бюджет. По думите му натрупаният недостиг за миналата и тази година възлиза на „около 11 трилиона, по дяволите“

„Какво ще правим с това? Ще печатаме пари ли? Като през 92-ра, когато всяка седмица цените растяха с по 30%“, попита той. Изказването беше разпространено от Telegram канала на опозиционното издание „Агентство“.

Гартунг започна с препратка към 1944 г., когато според него СССР е постигнал „сериозен ръст на икономиката“, станал предпоставка за прелома във Втората световна война. „В продължителна война винаги побеждава онзи, чиято икономика е по-силна“, заяви той, преди да изправи този модел срещу текущата ситуация. „Нашите воини с автомат се опитват да избягват дронове, управлявани с изкуствен интелект, на които не им трябват спътници, които вече имат обучено техническо зрение, което избира целите“, каза депутатът, с което прозвуча открито парламентарно признание за асиметрия в бойната технология. „Фактически нашите воини воюват с роботи. Технологическото превъзходство на бойното поле – това е решаващото предимство днес.“

Според Гартунг руската икономика не е в режим, който подкрепя това предимство. „Нашата велика икономика – всички ресурси ли насочва, за да осигури армията? Не, не е така“, заяви той, посочвайки като пример растежа на финансовия и суровинния сектор за сметка на преработващата промишленост. „Икономиката стагнира. При нулев ръст или дори при спад, как ще побеждаваме? Как?“ Депутатът противопостави настоящата ситуация на тази през Втората световна война, когато според него съветската икономика е надминала германската: „Сега воюваме с алианс от държави, в който има над 50 страни, и общият размер на тяхната икономика е десетки пъти по-голям от нашия.“

Конкретната критика на Гартунг се фокусира върху три институционални звена. Първо, Централната банка, която според него държи ключовата лихва на „пределно високи нива“ в опит да достигне инфлационна цел от 4%. Второ, Министерство на икономическото развитие, чийто публикуван прогноз предвижда ръст с 33% за 3 години в тарифите на естествените монополи – около 11% годишно, или 2,5 пъти над целевата инфлация на ЦБ. Трето, петролният сектор, за чието облагане Гартунг предложи отделен набор от мерки. „Преработващите производства нямат пари, за да закупуват оборудване. Принудени са да теглят пари по търговски кредити“, обобщи той състоянието на индустриите, които сам определи като ключови за войната. „А суровинниците и финансистите са в шоколад.“

В частта от изказването, предизвикала най-широк медиен отзвук, депутатът премина към оценка на бюджетния дефицит. „Какво ще правим с дефицита на федералния бюджет? За миналата година имаме над 5 трлн. И сега още около 5 трлн. Тоест сумарно – около 11 трлн, по дяволите. Какво ще правим с това? Ще печатаме пари ли? Като през 92-ра, когато всяка седмица цените растяха с по 30%?“, каза Гартунг.

Сравнението с 1992 г. препраща към периода след разпада на Съветския съюз, когато седмичната инфлация в Русия достигаше двуцифрени стойности, а реалните доходи се сринаха. По съобщение на издание „Агентство“, позоваващо се на предварителни ведомствени числа, минусът на руския федерален бюджет към края на април достига 5,9 трлн рубли, или 2,5% от БВП – цифра, която отговаря на втората половина от сметката, която Гартунг назовава. След като акцентираната част от изказването циркулира в руски и опозиционни медии в изгнание, депутатът отрече да е изричал нецензурна дума пред pdmnews.ru: „Не, не може да бъде. Това е изключено. В моя речник такива думи няма. Това може да изскочи на някого, в чийто речник това присъства, а в моя – не.“ Видеозаписът и стенограмата на заседанието обаче са публични.

Като източник за финансирането на исканата корекция Гартунг назова трите сектора, които по-рано описа като ефективни бенефициенти на текущата политика. „Парите трябва да се събират там, където ги има, в естествени монополи, в суровинния и финансовия сектор“, повтори той. Първото от предложенията на неговата фракция е възобновяване на контрола върху обществените поръчки на държавните компании и корпорации – конкретно поръчките към „взаимозависими лица“. Гартунг припомни, че през декември 2016 г. Думата е приела решение, което разрешава на тези компании да правят такива поръчки без процедури за конкурс. „Правителството ни обещаваше няколко пъти да се върне към този въпрос. Още Дмитрий Анатолиевич Медведев обещаваше. И въпреки това към него така и не се върнахме.“

Второто направление в предложенията засяга конкурентната среда. Депутатът отбеляза, че множество закони, приети през последните мандати, фиксират доминантна позиция на една-две компании в отделни сектори. Той посочи рекламния пазар, където според него провеждането на конкурси за разпределяне на площи е замразено за няколко години, и отделно се спря на маркетплейсовете: според писмено обръщение, с което разполага, комисията за руски производители достига 70% от стойността на стоката, докато за китайските производители тя е 1–2%. „Аз уважавам Китай – браво“, добави Гартунг, „но не за сметка на нашите производители.“

В сферата на данъчното облагане Гартунг се присъедини частично към предложение на ЛДПР за намаление на данъка върху доходите на физическите лица (НДФЛ), но със същественото условие, че липсата на бюджетна резерва не позволява снижение без съпоставимо допълнително постъпление. От тук той изведе пакет от три предложения. Първото повтори контрола върху взаимозависимите поръчки. Второто се отнася до петролния сектор: връщане към облагане с експортни мита и едновременно намаление на данъка върху добива на полезни изкопаеми. По описания от Гартунг механизъм това би снижило цената на нефта на руските преработвателни заводи и би елиминирало нуждата от „отрицателен акциз“ по т.нар. топливен демпфер, чрез който държавата сега връща пари на петролните компании, за да задържат цените на вътрешния пазар. Третото е възстановяване на ДДС при износ, диференцирано според дълбочината на преработка – модел, който според Гартунг Китай прилага повече от 40 години: суровинният износ не получава възстановяване, а високотехнологичният го получава в пълен обем.

Изказването приключи с твърдението, че всички тези предложения вече са внесени в Държавната дума и могат да се разглеждат. „Тези отрасли, които осигуряват отбранителната способност и технологическия суверенитет на страната, ще получат нужните пари. И тогава точно ще получим преимущество на бойното поле – и такива трагедии повече няма да има“.

Председателят на Държавната дума нарече антивоенните емигранти „псевдограждани“ и заплаши с наказателни дела

🇷🇺 Вячеслав Володин, председател на Държавната дума на Руската федерация, заплаши с наказателно преследване всички негови съграждани, които са напуснали страната заради войната срещу Украйна, описвайки го като „псевдограждани“, съобщи днес The Moscow Times.

Според Володин онези, които са „напуснали, обиждали защитниците ни, вредяли на държавата, помагали на вражески страни, финансирали Въоръжените сили на Украйна“, ще се изправят пред съдебни производства. Той допълни, че силовите структури „недвусмислено ще реагират на пристигането“ им обратно в страната.

Председателят на долната камара на руския парламент уточни, че това не се отнася до руснаци, напуснали страната без публично изразена позиция срещу воймата, въпреки че по думите му и за тях е възможно да се появят някои „усложнения“.

Изказването му съвпадна с деня, в който Държавната дума прие на второ и трето четене законопроект, който разширява правомощията на президента Владимир Путин за изпращане на въоръжените сили на страната зад граница, включително в случаи, когато руски граждани са задържани или преследвани от чужди юрисдикции, които Москва не признава. Мярката беше подкрепена с 384 гласа „за“ и нито един „против“. Законът променя федералните закони за гражданството и отбраната и е представен в мотивите си като защита срещу действия на „неприятелски чужди държави“.

Тайно решение на Путин от март 2022 г. е позволило задържане без съд на противници на войната

🇷🇺 Руската правозащитна организация „Первый отдел", специализирана в дела, свързани с обвинения в държавна измяна, публикува разкритие за неизвестно досега решение на президента Владимир Путин от 8 март 2022 г., позволило на силовите структури да настаняват руски и чуждестранни граждани в следствени изолатори без решение на съдебен състав. Основанието за задържане е формулирано като „противодействие на специалната военна операция".

Организацията посочва, че е получила данни за решението от документ на Следствения комитет на Руската федерация, издаден в отговор на жалба, в която комитетът не е установил нарушения при такова задържане. Според документа Федералната служба за сигурност (ФСБ) е настанила в следствен изолатор гражданин на Русия, позовавайки се на „решение на президента на Руската федерация от 08.03.2022 г. за организиране на приемането и настаняването на лица, оказващи противодействие на СВО". Срещу задържания дори не е било образувано наказателно производство. Съгласно решението право да отвеждат и настаняват подобни лица имат представители на Въоръжените сили, ФСБ, МВР и Федералната служба за охрана (ФСО).

Следственият комитет се позовава и на „временна инструкция", уреждаща реда на действие на изолаторите в този режим. Нито самото президентско решение, нито инструкцията са публично достъпни в сайта на Кремъл.

Член 22 от Конституцията на Руската федерация изрично постановява, че лишаването от свобода е допустимо единствено със съдебно решение, докато задържане без такова не трябва да надвишава 48 часа. Посоченият механизъм заобикаля тази гаранция чрез закрит президентски акт и вътрешноведомствена инструкция, което създава де факто извънсъдебен режим на изолация за лица, определени като противници на войната.

Разкритието се вписва в установена тенденция на разширяване на репресивния апарат в Русия от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Още през първите седмици след 24 февруари 2022 г. силовите структури задържаха произволно хиляди участници в мирни протести, а до края на годината бяха документирани над 18 900 задържания при демонстрации, според правозащитната организация ОВД-Инфо. На 4 март 2022 г. четири дни преди разкритото президентско решение, Държавната дума прие поправки, които въвеждат до 15 години затвор за разпространение на „умишлено невярна информация" за действията на армията.

През юли 2025 г. Путин подписа закон, който делегира на ФСБ правото да управлява собствени следствени изолатори – правомощие, отнето от службата преди близо две десетилетия и прехвърлено на Министерството на правосъдието. А от 1 април 2026 г. ФСБ има правото да изисква копия на бази данни от банки, корпорации и научни институции без съдебен акт.

Разкритието на „Первый отдел" е поредно красноречиво доказателство, че правната основа за извънсъдебно задържане на вътрешни опоненти е била заложена от самото начало на войната – две седмици след нейното начало, и то с непубличен акт, който не подлежи нито на парламентарен контрол, нито на обществен дебат.

Русия ще защитава гражданите си от международни съдилища с помощта на армията

🇷🇺 Държавната дума на Руската федерация прие на първо четене законопроект, позволяващ употребата на руски войски за защита на руски граждани в чужбина от арест, нареден от международни съдилища. Тази норма може да стане формално основание както за защита на президента Владимир Путин от арести зад граница, така и за изпращането на бойни кораби за охрана на танкери от „сенчестия флот“.

Законопроектът беше внесен от правителството и предлага изменения в законодателството „За гражданството на Руската федерация“ и „За отбраната“, които ще дадат на президента правото да използва въоръжените сили извън пределите на страната. Става дума за случаи, в които решение срещу руски гражданин е било издадено от международен съд, в който Русия не участва. Както гласи документът, войски ще могат да бъдат използвани, ако руснак вече е арестуван, задържан, преследван или е заплашен от други санкции в чужбина – какви точно, не е уточнено.

Защитата на Путин

Авторите на документа, чиито имена не се посочват, не уточняват кои конкретно международни съдебни органи имат предвид. Но съдейки по формулировките в обяснителната записка, законът може да е разчетен за защита от решения на Международния наказателен съд в Хага.

През 2000 г. Русия подписа основополагащия документ на МНС – Римския статут, но така и не го ратифицира. През 2016 г. тя се оттегли от договора, след като МНС призна анексирането на Крим за окупация, а действията на Москва на полуострова и в Донбас – за въоръжен конфликт срещу Украйна. В началото на пълномащабната война в Украйна през февруари 2022 г. МНС призова за незабавното ѝ прекратяване. В средата на март 2023 г. съдът издаде заповед за арест на президента Путин и на комисаря по правата на децата Мария Лвова-Белова. Прокурорът Карим Хан ги обвини във военни престъпления – извеждане на деца от окупираните територии на Украйна.

Адвокат Дмитрий Захватов в разговор с „Вот Так“ предположи, че законът на първо място ще бъде насочен към защитата на Путин и неговите поддръжници, които в чужбина могат да бъдат или вече са заплашени от арест. „Авторите на закона искат сякаш да подчертаят, че в отговор на прилагането на международното наказателно законодателство спрямо едни или други граждани на Русия, могат да бъдат задействани нейните въоръжени сили“, отбеляза Захватов.

Путин стана третият действащ държавен глава, срещу когото МНС издаде заповед за арест, и първият сред лидерите на страни, членуващи в Съвета за сигурност на ООН. Преди него такива заповеди бяха издадени срещу президента на Судан Омар ал-Башир и либийския лидер Муамар Кадафи.

Руските закони за защита на граждани чрез армията

В Русия вече са приети няколко закона, позволяващи на президента да използва армията за защита на руснаци зад граница. В пълномощията на държавния глава изрично е разписано задължението да гарантира сигурността на руските граждани извън пределите на страната, а законът „За отбраната“ позволява използването на армията за тази цел. Това посочват и авторите на документа в пояснителната записка, но добавят, че новата инициатива е развитие на вече наличната норма.

Председателят на комисията по отбрана в Думата Андрей Картополов заяви, че аналогичен законопроект е бил приет в САЩ през 2002 г. по време на войната в Ирак. „Законопроектът ще способства за защитата на правата, свободите и законните интереси на руските граждани и организации от чужди посегателства. Това ще помогне още в борбата с развилнялата се русофобия, която продължава на външната арена“, заяви депутатът. Как точно документът ще помогне в борбата с русофобията и какво точно разбира под това, Картополов не поясни.

Възможна защита на „сенчестия“ флот

Андрей Картополов заяви, че законопроектът трябва да защитава не само гражданите, но и руските компании, въпреки че в самия документ това не се споменава. Юрист по международно право, пожелал анонимност, предположи пред „Вот Так“, че на практика инициативата може да бъде насочена и към защитата на танкерите от руския „сенчест флот“ от задържане от страна на чуждестранни военни. Той смята, че по този начин Москва отговаря на атаките срещу танкери и това е основният смисъл на приемането на документа.

Дмитрий Захватов също допусна, че законът ще позволи разполагането на военнослужещи на танкерите от „сенчестия флот“. „При такива обстоятелства едва ли някоя европейска страна би рискувала да вземе такъв съд на абордаж с цел задържане“, добави адвокатът.

В края на януари 2026 г. европейските страни с излаз на Балтийско и Северно море обявиха „лов“ на нелегални кораби, обслужващи руските икономически интереси. Това решение беше взето от крайбрежните държави на ЕС без участието на Русия, което формално попада под нормите на новия законопроект. Нещо повече, подобни случаи вече се случват на практика. През последните месеци плавателни съдове от „сенчестия флот“ редовно бяха задържани, включително с участието на военни. Освен това британският премиер Кир Стармър даде разрешение на Кралския флот да използва специални части за завземане на кораби в британски води, заподозрени в подпомагане на Русия при заобикаляне на санкциите.

След няколко инцидента в близост до „сенчести“ руски танкери започнаха да се забелязват военни кораби на ВМФ на Русия. Така в сряда, 8 април, руските танкери Universal и Enigma бяха ескортирани по време на транзит през Ламанша от фрегатата на Черноморския флот „Адмирал Григорович“. След това в обратна посока минаха още два съда от „сенчестия флот“.

Фактът, че руски военни кораби вече съпровождат „сенчестия флот“, е потвърден от помощника на президента и бивш шеф на ФСБ Николай Патрушев. По думите му САЩ, Великобритания, Франция и съюзниците се опитват да наложат контрол над ключови морски пътища, които Русия използва за външна търговия. „В случай на нужда ще се провеждат и други мероприятия за осигуряване на безопасността на корабоплаването и защита на националните интереси в международни води“, добави помощникът на президента.

Руски депутат иска бомбардировки срещу пристанищата на България и Румъния в Черно море.

🇷🇺⚔️🇧🇬 Руската армия да започне бомбардировки срещу пристанищната инфраструктура в България и Румъния, през която Украйна получава компоненти за безпилотни летателни апарати. Това предлага Алексей Журавльов, първи заместник-председател на комисията по отбраната в Държавната дума на Руската федерация.

Алексей Журавльов призова за бомбардиране на пристанищната инфраструктура, през която Украйна получава компоненти за безпилотни летателни апарати, и за разрушаване на железопътната линия от полския град Жешув – основен логистичен възел на НАТО за доставки на военна помощ за Киев.

В изявление пред Лента.ру депутатът посочи два маршрута, по които се осъществява снабдяването на Украйна – морски, от Румъния и България през украинските черноморски пристанища, и сухопътен, през Полша. „Ако се бомбардира пристанищната инфраструктура и се разруши железопътната линия от Жешув, в природата повече няма да съществуват никакви псевдоукраински дронове", заяви Журавльов.

Изявлението идва на фона на безпрецедентна поредица от успешни удари на украински дронове по двете най-големи руски петролни пристанища във Финския залив – Уст-Луга и Приморск в Ленинградска област. Между 22 и 31 март Уст-Луга беше атакувано поне пет пъти, а Приморск – най-малко три пъти в рамките на пет дни. Износът на петрол от двете пристанища беше временно преустановен. Заедно те обработват около 2 милиона барела руски суров петрол дневно, а ударите са повредили осем резервоара за нефтопродукти в Уст-Луга – приблизително една четвърт от общия капацитет на терминала (US News).

Журавльов обоснова позицията си с твърдението, че Украйна не притежава собствени технологии и всички средства за поразяване получава от чужбина. По думите му търсенето и унищожаването на производствени мощности е безсмислено, тъй като безпилотници в момента се сглобяват дори от пенсионери в мазетата на обикновени жилищни сгради. По-рано разработчикът на БПЛА и участник в руската военна операция Андрей Беднарски изрази сходна оценка – че единственият ефективен подход е унищожаването на наличните в Киев средства за нападение и разрушаването на логистичната верига на противника.

Думите на Журавльов са показателни, доколкото посочва открито превъзходството на инфраструктурата на две държави – членки на НАТО. Жешув функционира като основен транзитен възел за западна военна помощ за Украйна – през 2025 г. само с логистичните структури на НАТО са доставени около 220 000 тона военна помощ, включваща оръжия и боеприпаси, прехвърлени с близо 9000 камиона, 1800 жп вагона и близо 500 полета на стратегическата авиация, според данни, обобщени от Euromaidan Press. Летището в Жешув се счита за един от най-защитените обекти в Европа, охраняван от американски и германски системи Patriot, норвежки NASAMS и изтребители F-35. През януари 2026 г. стартира и втори логистичен център в Румъния, предназначен да удвои обема на транзитна военна помощ за Украйна.

Допълнителен контекст придава подписаното на 30 март 2026 г. 10-годишно споразумение за двустранно сътрудничество в отбраната между Украйна и България, обхващащо съвместно производство на дронове и боеприпаси (Euronews). Споразумението предвижда кооперация в разузнаването, противодействието на хибридни заплахи и укрепването на сигурността в Черноморския регион. Според правителствени данни близо 4% от БВП на България идва от отбранителната индустрия, която бележи ръст след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. Споразумението предизвика критики от проруски настроени среди в България (Balkan Insight).

Изказването на Журавльов няма статут на официална политика на Москва, но отразява засилващата се реторика сред руски законодатели за разширяване на обхвата на военните действия отвъд украинската територия. В практически план евентуални удари по инфраструктура на държави от НАТО биха задействали член 5 от Северноатлантическия договор за колективна отбрана, което обяснява защо подобни призиви остават в полето на политическата риторика, а не на оперативното планиране.

Провалът на руската ПВО: Москва призна за безсилие в лицето на украински дронове

🇷🇺 Депутатът от Държавната дума Андрей Гурульов заяви пред местни медии, че на армията ѝ липсват нужните средства за противовъздушна отбрана, за да създаде непрекъснат щит срещу кампанията на Украйна за нанасяне на удари в дълбочина.

В отговор на предупреждения, направени от ръководителя на Съвета за сигурност Сергей Шойгу, че ударите на украинските дронове вече могат да достигнат отвъд Урал, Гурульов директно заяви, че силите са твърде разпръснати, за да покрият всичко.

Вместо цялостна отбрана, командирите са принудени избирателно да защитават само големите градове, регионалните столици и критичната инфраструктура като електрически централи, военно производство и ключови мостове, отбелязва The Moscow Times.

Признанието идва в момент, когато украинските удари по руския горивно-енергиен комплекс продължават да ескалират. По данни на Министерство на отбраната на Руската федерация, украинските дронове, които са били изстреляни в руското въздушно пространство, са скочили до близо 4300 на месечно към декември.

Въпреки че министърът на отбраната Андрей Белоусов наскоро обяви невероятните 97% успеваемост при прехващане на въздушни заплахи, Шойгу директно противоречи на официалния оптимизъм, твърдейки, че съвършенството на украинските дронове означава, че „нито един регион на Русия не може да се чувства в безопасност“.

Подчертавайки нарастващото отчаяние в руските военни среди, Сергей Хатилев, бивш командир на зенитно-ракетни войски, наскоро предложи въвеждането на „режим на тока“ в големите градове по модел на Втората световна война. Хатилев твърди, че потапянето на градските центрове в мрак през нощта и повсеместното заглушаване на радиочестотния спектър, е крайно необходимо за нарушаване на навигационните системи на украинските дронове.

Руското военно ръководство изпитва безпрецедентни трудности да поддържа кохерентен ПВО чадър над своята необятна територия, особено откакто украинските далекобойни удари се превърнаха в ежедневие през последните месеци.

След месеци на удари по рафинерии и заводи, Киев успешно проби в недосегаемото дотогава индустриално ядро отвъд Урал. В момента, докато Кремъл изтегля батареи от фронта, за да брани Москва и Екатеринбург, системното разрушаване на руския енергиен сектор вече е нанесло загуби за над 12 милиарда долара.

Въпреки твърденията за висок процент прехващания, неспособността за защита на стратегически активи в тила принуди Кремъл да обмисля отчаяни мерки като камиони с картечници и затъмнения на градовете, за да защити критичната инфраструктура.

Путин нареди на ФСБ да пази предстоящите избори в Русия, засилва политическия контрол

🇷🇺🗳️ Руският президент Владимир Путин официално инструктира Федералната служба за сигурност (ФСБ) да гарантира „суверенитета“ на предстоящите избори за Държавната дума, насрочени за септември.

Според Службата за външно разузнаване на Украйна (СВРУ) от 25 февруари, този ход дава на службите за сигурност правомощия да „прочистят“ политическия пейзаж и да потушат всяка опозиция.

По време на среща с ФСБ Путин призова ведомството да засили контрола върху изборния процес, подчертавайки нуждата от тясна координация между ФСБ, Министерството на отбраната и Росгвардия за справяне с вътрешните заплахи.

„На апарата за сигурност е даден картбланш за потискане на всяко инакомислие преди изборите за Думата“, сочи анализ на служители на СВРУ, които посочват, че под термина „защита на суверенитета“ се цели създаването на условия, при които изходът от изборите да бъде решен дълго преди самото гласуване.

„Путин традиционно приписа ръста на 'престъпленията, свързани с тероризъм' на Киев и неговите 'чуждестранни куратори' – формулировка, толкова широка, че може да бъде приложена към всеки неудобен инцидент на руска територия“, добавиха от разузнавателната служба.

Освен върху политическия натиск, Путин се фокусира и върху киберзаплахите и предизвикателствата в сектора на отбранителните поръчки, което според експерти отразява напрежението в руската икономика поради проточилата се война.

В същото време властите обмислят възможността да не допускат Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) до наблюдение на изборите в страната. Предложението направи Ела Памфилова, ръководител на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Памфилова използва случая, за да критикува Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) към ОССЕ, която отговаря за надзора на изборите.

„Защо са ни те? Защо изобщо правим вноски? Те изобщо не защитават нашите права. Не защитават правата на журналистите, не защитават правата в нито една област, включително и изборните права“, заяви тя.

Описвайки СДИПЧ като „напълно затворена“ и „недемократична“ организация, Памфилова заяви, че Русия дава легитимност на нейните доклади само чрез самото си участие в процеса.

„Техните заключения, продиктувани от техните, извинете ме, господари – в зависимост от това дали една страна е послушна или не – напълно противоречат на оценките на наблюдателите, включително нашите[…] Вярвам, че тази организация напълно се е дискредитирала“, отбеляза тя.

По-рано Русия засили своята кампания за дезинформация, насочена към молдовските общности в цяла Европа, в навечерието на изборите в страната през септември 2025 г.

Казахстан наложи забрана за влизане в страната на четирима руски депутати.

🇰🇿⚔️🇷🇺 Казахстан наложи официална забрана за влизане в страната на четирима депутати от Държавната дума на Руската федерация, както и на един бивш депутат. Това съобщи руската служба на Deutsche Welle, позовавайки се на правителствен източник.

Съобщава се, че лицата са попаднали в черния списък заради публични изказвания, съдържащи обидни и враждебни коментари, насочени към Казахстан и неговото политическо ръководство.

В черния списък попадат заместник-председателят на Държавната дума Пьотър Толстой, първият заместник-председател на Комисията по международни отношения Вячеслав Никонов, депутатите от управляващата партия „Единна Русия“ Евгений Фьодоров и Константин Затулин и председателят на Федералната агенция по въпросите на ОНД (Россътрудничество) Евгений Примаков.

Толстой заяви, че Казахстан може да се окаже „следващият проблем“ на Москва след Украйна, след което нарече столицата Алмати „Верни, град, построен от руснаци“ и обвини страната, че се опитва „измисли своя собствена история“, за да се дистанцира от Русия.

Вячеслав Никонов заяви по руската държавна телевизия, че „Казахстан просто не съществува“ и определи съвременната му територия като „подарък от Русия и СССР“.

Евгений Фьодоров подкрепи мнението на Никонов и заяви, че Русия има право да поиска връщането на определени територии от Казахстан.

В края на април политическият анализатор Андрей Грозин също получи отказ да влезе в Казахстан. Той научи за забраната чак при пристигането си на паспортния контрол в Астана, където е планирал да присъства на конференция. Не беше посочена официална причина.

Депутати от опозиционна партия призоваха Белоусов да спре изпращането на наборници към фронта в Курска област.

Руски наборници, призовани за военна служба, се строяват преди да се отправят от наборния център към своите гарнизони, на фона на продължаващия руско-украински конфликт, Батайск, Ростовска област, 16 май 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Sergey Pivovarov

🇷🇺 Депутати от руската опозиционна партия Яблоко призоваха Министерството на отбраната на страната да преустанови разполагането на наборници в зоната на активни бойни действия в Курска област. Призивът идва на фона на продължаващите близо месец опити на руската армия да отблъсне атаката.

„Редица медийни съобщения свидетелстват, че наборници са участвали в боевете при нахлуването на украинските въоръжени сили в района на Курск“, пише Александър Шишлов в писмо, адресирано до руския министър на отбраната Андрей Белоусов. Шишлов е водач на партийната фракция на „Яблоко“ в законодателното събрание на Санкт Петербург.

В писмото той призовава Белоусов да потвърди дали тези доклади отговарят на истината и да „вземе мерки“ срещу по-нататъшното разполагане на наборници „на фронтовата линия в Курска област“.

Наборни войници бяха изпратени в пограничните региони на Русия, включително Курск, в началото на пълномащабната инвазия на Москва в Украйна, започнала в края на февруари 2022 г. Групи от съпруги и майки се опитаха да окажат натиск върху правителството срещу разполагането им на бойното поле на фона на съобщенията за наборници, намерили смъртта си в бойните действия, въпреки уверението на президента Владимир Путин, че подобно нещо няма да бъде допуснато.

Кремъл отхвърли съобщенията за изпращане на наборници на бойното поле като „абсолютно изкривяване на реалността“. В същото време обаче независимото издание The Moscow Times успя да говори с осем руски наборници, които са държани като военнопленници в украински затвор.

Някои от военнослужещите, заловени по време на украинската офанзива в Курска област, бяха освободени при руско-украинска размяна на военнопленници, състояла се през уикенда.

Редица високопоставени членове на партията „Яблоко“ открито призоваха за прекратяване на огъня във войната срещу Украйна. На миналогодишните регионални избори кандидатите от партията взеха участие с платформа за мир.

Избирателните власти в Санкт Петербург наскоро забраниха на всичките 83 кандидати от листата на „Яблоко“ да се кандидатират за местни длъжности на общинските избори в града, които ще бъдат проведени следващата седмица.

Руските военни са изправени пред потенциална забрана за смартфони

Подразделения от 49-та общовойскова армия на Южния военен окръг по време на тактически учения в Карачаево-Черкезия, 7 февруари 2022 г.
📸 Снимка: Минобороны России

🇷🇺📵 Долната камара на Държавната дума на Руската федерация предложи нов законопроект, според който носенето на електронни устройства от военнослужещи в зоната на активни бойни действия в Украйна ще се категоризира като „тежко дисциплинарно нарушение“.

Комисията по отбрана на Държавната дума подкрепи тези поправки, които, ако бъдат приети, ще доведат до налагането на дисциплинарен арест за период от 10 дни на руски военнослужещи, за които бъде установено, че нарушават забраната.

Предложението предизвика сериозна реакция сред руските военни блогъри. Много от тях твърдят, че електронните джаджи играят решаваща роля на бойното поле, въпреки свързаните с тях рискове.

„Сега господата депутати, които всички ние избрахме, искат да започнат да наказват телефоните във война, които буквално играят една от решаващите роли там, без нюансите“, отбеляза един блогър, изразявайки разочарование от потенциалните нови правила.

Руските законодатели заявиха, че електронните устройства, включително смартфоните, могат да бъдат използвани за събиране на разузнавателна информация от силите на противника, разкривайки местоположението и движението на войските. Руската армия е изправена пред предизвикателства при поддържането на оперативната сигурност със случаи, в които използването на смарт устройства е довело до компрометиране на чувствителна информация.

Новите дисциплинарни мерки се разглеждат като опит за ограничаване на тези рискове с налагането на по-строг контрол върху използването на този вид устройства сред военния персонал. Въпреки това, необходимостта от електронни устройства за комуникация и координация в условията на съвременната война допълнително усложнява проблема.

Военни експерти и анализатори отбелязват, че докато забраната има за цел да подобри сигурността, тя също така поставя редица практически предизвикателства. „Балансирането на оперативната сигурност с необходимостта от ефективна комуникация и споделяне на информация в реално време на бойното поле е сложен въпрос“, отбеляза военни анализатори, запознати със ситуацията.

Бивш главнокомандващ на въздушно-десантни войски: Руската армия е заприличала на партизански отряд.

🇷🇺🪖 В неотдавнашно обръщение към Държавната дума на Руската федерация, бившият командир на Въздушно-десантни войски Владимир Шаманов разкритикува остро качеството на доставките към сражаващите се на фронта военнослужещи от руската армия.

Той сравни текущото състояние на въоръжените сили с това на партизански отряд поради лошото качество на издаваната екипировка, което принуждава войниците да купуват собствена екипировка.

Шаманов, който в момента заема длъжността на заместник-председател на Комисията за развитие на гражданското общество, обществените и религиозните сдружения, подчерта тежката ситуация, пред която са изправени военнослужещите.

Тези, които са били на фронтовата линия, знаят, че днешната армия прилича на партизански отряд. Оборудва се със собствени средства и с подкрепата на близки, тъй като качеството на издадената екипировка не подлежи на оценка.

Той насочи критиките си и към генералите, като ги нарече „различна армия“, която е добре облечена и екипирана.

„Обикновеният войник няма достъп до шивашките ателиета, където те се екипират. Ако ги бяхме съблякли, щяхме да видим какво действително носят. Когато започнат да купуват всичко със собствените си пари, а не с народни, тогава ще оборудваме армията си както трябва“, заяви той.

„Така че спрете да се заблуждавате. Трябва да се заемем и Бог да пази Белоусов, защото той вече направи първите си стъпки. И има нужда от помощ. Докато не помогнем на нашата армия, докато не й окажем всякаква помощ, докато не обединим обществото за решаване на главната задача под формата на постигане на Победа, всичко останало ще бъде празни приказки. Затова трябва да съберем волята си в юмрук, да преброим всичките си ресурси и да ги насочим към постигане на победа“, категоричен бе Шаманов, завършвайки своята реч от парламентарната трибуна с

Армията ще победи, Русия ще победи!

Визитка

Владимир Шаманов притежава забележителна военна и политическа кариера. През 90-те години той командва група войски на Министерството на отбраната в Чечня, а от 1999 до 2000 г. ръководи 58-ма общовойскова армия, спечелвайки званието „Герой на Русия“.

През 2000 г. е избран за губернатор на Уляновска област – длъжност, която заема до ноември 2004 г., когато е назначен за помощник на министър-председателя. През март 2006 г. напуска и тази длъжност, а през 2009 г. е назначен за главнокомандващ на въздушно-десантните войски на Руската федерация. През 2012 г. е повишен в чин генерал-полковник.

През 2016 г. Шаманов се оттегля от активна военна служба, след като е избран за депутат от Държавната дума.

Руски депутат съобщи за "огромен брой пленници" от Самарска област

📸 Снимка: Дмитрий Духанин, Коммерсант

Депутатът от Държавната дума на Руската федерация Александър Хинштейн публикува в канала си в Telegram видеообръщение на предполагаеми руски военнопленници от Самарска област до областния управител Дмитрий Азаров.

„Получих огромен брой съобщения за жители на района на Самара, които са били заловени от украинци. Някои от тях са били в плен от три години“, пише Александър Хинштейн.

Парламентаристът се обърна към ръководството на руското министерство на отбраната и комисаря по правата на човека „с молба за съдействие за бързото освобождаване на бойците“.

Във видеото мъжете молят Дмитрий Азаров „да помогне за бързото освобождаване от плен“. Според един от затворниците много от тях са с наранявания с различна степен на тежест.

„Бих искал да помоля това да бъде предадено на властите, така че всичко това да допринесе за нашето освобождение“, казва мъжът пред камерата. Друг военнопленник каза, че на мнозина им липсва крайник и не са били разменяни дълго време.

Източник: Комерсант

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube

Путин подписа закона за конфискация на имуществото на осъдените за дискредитиране на руската армия

Путин на събрание на Държавния съвет на Руската федерация. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Руският президент Владимир Путин днес подписа закона, който ще позволи на властите да конфискуват пари, ценности и други активи на хора, осъдени за разпространение на "умишлено невярна информация" за армията на страната, предаде Асошиейтед прес.

Законопроектът беше прокаран в двете камари на руския парламент и бе единодушно одобрен от горната - Съвета на федерацията - миналата седмица.

Мярката предвижда по-строги наказания за "предателите, които хвърлят кал върху нашата страна и нашите войски" и ще "лиши тези негодници от почетни звания, ще конфискува техните активи, пари и други ценности", заяви председателят на Държавната дума (долната камара) Вячеслав Володин.

Руските власти използват съществуващия закон срещу "дискредитирането" на армията, който обхваща нарушения като "оправдаване на тероризма" и разпространяване на "фалшиви новини" за въоръжените сили, за да заглушат критиците на Путин, отбелязва АП. Множество активисти, блогъри и обикновени руснаци получиха дълги присъди в затвора.

Новият закон за конфискацията ще се прилага и за тези, които са осъдени за публично подстрекаване към "екстремистки дейности" и призоваване към действия, които вредят на държавната сигурност или "дискредитират" въоръжените сили. Дискредитирането на руските военни стана престъпление по силата на закон, приет като част от мащабни правителствени репресии срещу инакомислието, след като Москва изпрати войски в Украйна през февруари 2022 г.

Източник: Mediapool.bg